Постмодерна информационна среда и съвременно изкуство

**Оптимистичен поглед към българското изкуство**

Тази книга разглежда темата за съвременното изкуство в България, поставяйки акцент на изграждането на основни принципи и методологии, които да осигурят ефективното функциониране на артистичната система у нас. Евгени Велев подчертава още в началото: „Развитието на съвременното изкуство в България през последните тридесет години е затруднено от недостатъчната и неправилна комуникация между различните творчески групи, аудиторията и посредниците“. По този начин той цели да проучи сложността на взаимоотношенията между актуалното изкуство и обществото.

Авторът предлага иновативни практически подходи, които според него могат да подобрят институционалния модел на изкуството в страната. Тези идеи включват необходимостта от трансформация на инфраструктурата за художествена дейност; постигане на баланс между формални и неформални механизми за регулиране; дефиниране структурата на съвременното българско изкуство с цел установяване на контролирани процеси при организиране на художествени прояви; разработване на организационен модел за стратегическо планиране, който да гарантира устойчиво развитие; внедряване концептуален структурен модел за сигурна институционална среда, способстваща развитието както визуално-пластичните изкуства, така и самото съвременно творчество. Планира се реализиране на цялостна стратегия за опазване и поддържане наследството от новаторско художество, а также построяване модерно многофункционално национално пространство за съвременни артисти.

Необходимостта от тези мерки е ясна, а Евгени Велев има увереност относно възможността оптимизацията му да доведе до по-добри резултати в сферата. Така той става автор със своя уникална позитивна теория относно българското творчество. Научният труд е значим благодарение анализа си върху различни модели за развитие искусства по света с цел откриване специфичното място ни сред тях. Защото независимо какво казват фактите, всяко произведение носи социален контекст – такъв трябва винаги да бъде благоприятен спрямо настоящите креативни търсения или поне системата около новаторското българско искусство не би могла остават без промяна след периода наречен "преход".

Книгата е предназначена не само за онези интересуващи се от напредъка в съвременното искуство но ще бъде полезна също така и за медиатори във културния диалог между различните слоеве общества както те желаещият новаторски перспективы към това поле.
Професор д-р Свилен Стефанов