Историзиране на модерното изкуство в България през първата половина на XX век

Книгата на Ирина Генова определено притежава три ключови качества. На първо място, тя представя методология за анализ както на макро-, така и на микроравнище. Тази методологична основа е добре усвоена и прилагана в практиката, благодарение не само на дълбокото познаване от страна на авторката на съвременните достижения в изкуствознанието, но и на способността ѝ да адаптира подходите си спрямо предмета на проучването и поставените цели. Второ, книгата демонстрира необходимата независимост от идеологическите влияния от близкото минало. Трето, Генова използва съвременните предимства от повишената информираност, произтичащи главно от разширените възможности за пътувания, специализации и участие в международни научни конференции – условия без които цялостното изучаване на Модерността вече би било немислимо. Това произведение, подобно на публикациите ѝ в чуждестранни специализирани списания, ясно подчертава конвертируемостта на изследванията ѝ и успешната интеграция в глобалния научен дебат.
Ако „българският глас“ относно модернизма в визуалното изкуство достига до международната сцена, значителна заслуга за това носи именно Генова.
професор Чавдар Попов, д.н.