Новий завет на Господа нашего Исуса Христа

Първата българска Библия е публикувана през 1871 година в печатницата на А. Х. Бояджиян в Цариград, като за основа е използван преводът на Константин Фотинов, Христодул Сичан-Николов и Петко Славейков. Този труд представлява резултат от значителен усилие, продължило над 33 години. Изключително прецизният избор на изрази от българския език, които да предадат смисъла на оригинала, прави това издание уникално и търсено дори и до днешния ден. То е известно още под името Цариградското издание или Библията на Славейков.

Обаче само четиридесет години след неговото публикуване текстът вече започнал да се чете трудно поради бързите промени в нашия език след възстановяването на Българската държава през 1878 г. Заради това се наложило библията да бъде адаптирана към новите правописни норми от началото на 20-ти век и през 1913 г. било представено обновено издание на първоначалния български превод с умело заменени остарели букви и думи, без да се нарушава същността му; също така оригиналният синтаксис от текста отпреди повече от сто години бил запазен.

В началото на 21-ви век обаче знову изпитваме трудности с осъвременената версия от 1913 г., а въпросът за актуализиране правописа остава актуален – без компромиси спрямо автентичността на превода. Затова настоящето издание предлага оригиналния текст на Новия Завет от 1913 година с единствено заменени остарелите букви. За улесняване при четене са добавени пояснения относно старинните термини и специфични библейски понятия. Важно е също така да отбележим, че думите написани с курсив не са част от оригинала, а служат само за допълнителна информация; те остават непроменени както в текста на първото българско библийно издание.