Генерал Иван Цончев: Биография на два живота`

В България няма населено място, което да не е дало нацията поне една известна личност. Някои градове могат да се похвалят с дейци от движението за новобългарска просвета и църковна независимост, други - с герои от революционните борби и освободителни движения, а трети - със строители на държавността и културата. Дряново също има свои представители, оставили трайни следи в историята и признати както от своето поколение, така и от бъдещите. Въпреки това човекът, чието име преди около сто години резонирало из цяла Европа и многократно било споменавано във вестниците и дипломатическите документи, днес е забравен не само от съгражданите си. Не бива да ги осъждаме – причината е не само старата поговорка „Никой не е пророк в родния си град“, но най-вече защото става дума за Иван Цончев – генерал-майор в българската армия, виден лидер на македоно-одринското освободително движение и участник в две войни и два въстания. Историята го поставила под мълчание за половин век.

Дългогодишното отсъствие на историците от темата за българските националноосвободителни усилия в Македония и Одринска Тракия по време на комунистическия режим довело до изкривяване на определени събития или цели периоди от миналото. Това наложило частична амнезия върху националната памет. Много хора все още имат ограничени познания по този въпрос или са запазили погрешни представи натрупани през годините. Затова споменаването на генерал Цончев често води до асоциации като „върховист", „царедворец" или „реакционер". Верно е, че враговете му го наричали така; обаче за тези които следвали неговия път той бил смятан единствено за "герой", "великан" или "рицар".

Всеки човек, който оставил значима следа чрез слова или действия в историята без шанс да бъде канонизиран нито в религиозния календар нито в националния пантеон остава спорен персонаж. Рано или късно той трябва да се изправи пред оценката на историческата научна общност както и съдбата си сред народната памет./.../
Светлозар Елдъров