Христовата жертва, евхаристията и църквата. Студии върху библейските основания

След като възкреси, се възнесе и упокои „посред Престола” на Бога Отца човешкото естество, което веднъж завинаги прие, Христос предоставя окончателното и истинско есхатологично утешение. Той го поставя на царския трон, а именно това възцарено същество отдясно на Отца ни дарява. Като приемаме Него в Евхаристията, осъзнаваме, че както Той пребивава в Отца, така и ние сме свързани с Него и Той живее в нас (Йоан 14:20). Това става реалност там горе, където нашето естество вече намира покой в Христа.

Същността на еклезиологията изисква да си припомним по най-значим начин думите Му от Тайната вечеря според свидетелството на св. Лука — Христос ни е оставил Царство (вж. Лук. 29:30). Когато се събираме „в църква“, обединени около благодарствената Евхаристийна служба — призовани още от Сионската горница — ние всъщност сме част от Царството; събрани сме в есхатона и като Църква ставаме негови жители.

Този есхатон или “Царство”, към което се стремим като общност вярващи, остава „бъдещо“ явление заради настоящето време "този век", тъй като то тепърва ще бъде изпълнено с числата на своите участници; постигането му може да стане само след този свят. В същото време обаче това „бъдеще“ Царство откри врати тук (от деня Петдесетница), когато дванадесетте апостоли бяха посрещнати за първата Евхаристия; затова Църквата от самото начало представлява общество с присъствието на бъдещото Царство в своето настояще – нещо парадоксално във историята.