Черно и сребърно

В този текст Джордано предлага една спокойна и интимна, а на моменти дори прецизно анализираща гледна точка за живота. Той се фокусира върху ежедневието на младо семейство и тяхната домашна помощница. Университетският преподавател по физика, неговата съпруга декоратор Нора и синът им Емануеле живеят спокойно под вниманието на госпожа А., представителка на предишно поколение с категорични житейски принципи и мъдри решения в различни ситуации. Тя е опората на семейството със своята всеотдайност и постоянно присъствие. Когато обаче тя започва да страда от неизлечима болест и решава да се изолира, за да се справи сама с нея, крехкото равновесие между партньорите е завинаги нарушено. Без нейното влияние и остарелите й разбирания хаосът на съвременния свят ще ги затрупа, а малкият им син ще усети загубата за първи път. Понякога любовта изглежда зависима от присъствието на свидетел - такъв каквато беше госпожа А. Двамата трябва да осъзнаят, че черният цвят - представляващ философската му нагласа към живота, и сребърният - символизиращ нейната жизненост и динамична енергия, не могат да се слеят; те просто съжителстват един до друг. Според Паоло Джордано именно така може да изглежда любовта.