Усилието да узнаваш

В своите творби Саръилиев разглежда теми, свързани с живота и съзнанието, паметта, както и основни философски въпроси като природата на мисълта, желанието и свободната воля. Той се занимава също така с взаимоотношението между душата и тялото, науката и религията, детерминизма и индетерминизма в света около нас. През 1947 г. той публикува книгата "Сократ", в която анализира учението на този велики морален философ заедно с всички важни аспекти от неговия живот и творчество.

Тази книга е първата част от трилогията “Сократ – Платон – Аристотел”. Саръилиев притежава либерални възгледи; той смята философията за процес на откритие на истината чрез свобода на разсъжденията. В духа на древногръцката традиция той вярва, че философия може да процъфтява единствено там, където има свобода на мисълта. Завършвайки труда си относно Сократ, той подчертава: “Гражданинът трябва да спазва законите на държавата. Ако тя изиска живота му, той трябва да го предостави. Но съществуват области в човешкия живот, където властта не бива да намесва.” Индивидът притежава права, които никоя институция няма право да ограничава или принуждава към отказ.

Когато проф. Иван В. Саръилиев пише тези редове за себе си в статията "Философията в България" за международен научен журнал, едва ли предполага какво ще последва - години самостоятелно размисляне само върху страниците на дневниците си и организиране на своя архив; част от който намира място в настоящата книга.