Прагматизъм

Ние желаем да се запознаваме с нещата, не заради конкретна полза или изгода от знанието, а защото нашият дух има потребност от него. Науката идва да задоволи този вътрешен копнеж, както и философията...

Хората с висше образование често са религиозни, също както и тези без знания. Полуобразованите обаче най-често са атеисти. В повечето случаи е така, но естествено има изключения...

Аз не съм затворена индивидуалност; по-скоро приличам на комета с ярко ядро и опашка, която се губи в безкрайността – чрез тази опашка корените ми се разпространяват във всички посоки. Познание означава достигане до самата действителност, но то никога не може напълно да я обхване. Около това, което познавам, остава огромна територия на непознатото, която вероятно ще остане завинаги недостъпна.

Теорията на Айнщайн потвърди идеята, че законите в науката не представляват окончателни истини; те могат да бъдат променяни при появяване на нови експериментални данни. Такова е било винаги моето разбиране за света – каквито доказателства сме натрупали досега няма да ни предоставят абсолютната истина. Истината в научния контекст е динамична и следва развитието на самата наука. Тя притежава свой живот – понякога дълъг или пък кратък.

Човешкият ум е ограничен и невъзможно е той да схване реалността напълно такъв какъвто тя всъщност е. Нашето познание относно различните явления е относително – макар че можем адекватно да осъзнаем само себе си като свободни духове; ние имаме известно разбиране за света около нас, но никога изцяло.
С оглед постоянните промени в света около нас стремежът към неговото пълно познание изглежда безсмислен; щастливи сме все пак от достатъчните знания за удовлетворяване на нашите нужди.