Архетиповете и колективното несъзнавано

Понятията „архетипове“ и „колективно несъзнавано“ играят ключова роля в аналитичния подход на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX/І от „Събраните съчинения”) съдържа произведения, написани между 1933 и 1955 г., които разглеждат и развиват тези концепции. Първите три текста служат като теоретична основа: първо е "За архетиповете на колективното несъзнавано", следва "Понятието за колективно несъзнавано" и последният - "За архетипа с акцент върху понятието 'анима'". Следват публикации, посветени на конкретни архетипи, сред които са „майката“, „прераждането“, “детето-бог” или “божественото момиче”, както и мотивът за “духа”, който често се среща в детските приказки, наред с т.нар. “трикетер” (хитрец). В края на тома се изследва връзката между архетипите и процеса на индивидуация – най-напред теоретично в статията "Съзнание, несъзнавано и индивидуация", а после практически чрез анализа на впечатляваща серия рисунки от работата на Юнг по темата за индивидуацията. Последните две творби в този том разглеждат символиката на мандалите.

„Който тръгне към себе си, рискува да се сблъска със собственото си аз. Огледалото не прикрива истината; то обективно показва това, което вижда — лицето ни, което рядко разкриваме пред света, защото го скриваме зад Персоната — маската на актьора. Но огледалото стои отвъд тази маска и разкрива автентичното лице.“
К.Г.Юнг