Дневник на една изневяра

Йоргос Дукарелис, археолог и преподавател в Атинския университет, се завръща на Малките Циклади двайсет години след експедицията, която го утвърди като известен специалист и коренно промени както личния му живот, така и кариерата му.

Сега пред него стои нова мисия — да изследва дълбините на собствената си душа. Разхождайки се отново по местата, където е прекарал част от живота си, той ще се срещне с спомени и невидими връзки към три жени — символизиращи различни периоди: далечното минало, близкото минало и настоящето. Под яркия Егеиски слънчев лъч сред скалите и морската ширина Дукарелис ще търси начин да подреди своя живот и да възстанови събитията от онова решаващо лято.

Тази история разглежда темите за времето — неговата безмилостност, паметта, любовта и предателството. Какво всъщност терзае ума му? Животът не е сценарий; истинските събития нямат предварително написан план. Той винаги е смятал себе си за човек с визия за бъдещето; желанието му било самостоятелно да управлява съдбата си. Но вече не може да контролира хода на собствения си живот или да разгадае мистериите на душата си. Всеки опит води до загуба в сложността на собственото му съзнание; там само въпросите кръжаха без отговори като тези, които открива при разкопките или пишейки книги.

Желае малко спокойствие; понякога минава през ума му идеята просто да остави тялото си тук — ако смъртта настъпи случайно или естествено. Може би хилядолетия по-късно археолози биха го намерили погребан в земята до древен гроб – а те щели да определят възрастта му според пет хиляди седемстотин трийсетте години необходимост за полуразпада на радиоактивния въглерод 14. И тогава животът би придобил ново значение.

В момента обаче изглежда абсурдно дори само мислено сравняването на десетилетията от жизнения път с тези пет хиляди седемстотин трийсет години или още повече със стотици милиони години Земя или 13,7 милиарда години Вселена — спрямо вечността това изглежда дребна работа.