Стъклената градина

През 80-те години на XX век в Кишинев, рускинята Тамара, която живее сама, решава да осинови момиченце от дом за сираци и я нарича Ласточка. В продължение на много години детето не само е принудено да участва в „бизнеса“ на своята властна осиновителка - събиране и почистване на празни бутилки, но и трябва безпрекословно да следва строгите й указания за свое добро бъдеще. Така тя преминава през детство изпълнено със сложни психологически отношения и травматични преживявания.

Романът "Стъклената градина" се представя като история за израстването и разглежда как се формира женствеността и индивидуалността в контекста на семейството, което всъщност представлява митичния квартал в Кишинев. Този живот е повлиян от конкуренцията между две култури и два езика.

Историята носи дълбоки емоции и нейният сюжет развива фона на политическите промени в Република Молдова по време на рухването на комунистическия режим.

„Стилът“, който балансира между поезията и прозата, е наситен с чести елипси… той служи като резонансна камера за този синестетичен разказ, където вкусът на брезов сок се комбинира с мириса на мръсните ръце, а звуците от румънския език взаимодействат с тези от руския.“
Михай Йованел