Загадките на безумието

„Загадките на безумието“ (2004) представлява минироман, в който, подобно на „Хроника на камък“, албанската действителност от началото на комунистическия режим е изобразена през детския поглед на автора, който сам по това време е дете. Това произведение носи автобиографичен характер и притежава типичния за Кадаре усет към абсурдното. В него се срещат образите на братовчеда, загубил къщата си за три дни, и разочарования чичо, посегнал към револвера. Освен това наблюдаваме как една комунистическа партия излиза от нелегалност след като вече е установила властта си; тя забранява преподаването на френски, латински и гръцки език (детето се пита дали скоро няма да забрани и албанския), а вместо тях въвежда единствено руския. Само добрият дядо – напомнящ основателя на албанската държава – може да даде смисъл както на странните събития, така и на не по-малко необичайните отношения в семейството и обществото. „Загадките на безумието“ е творба с автоироничен заряд и специфична пародия спрямо предишните романи на Кадаре. Въпреки малкия си обем, книгата стои редом до значимите произведения на известния албански писател.