Сивият път Ч. II. Тронът на Коперник + Елесар (футляр)

Луксозната версия включва специално приложение: книгата "Елесар".

"Тронът на Коперник" е втората част от трилогията "Сивият път", вдъхновена от великите произведения на Дж. Р. Р. Толкин.

----

Старото джудже се прочисти и погали брадата си.
- Ние, джуджетата, не обичаме да плачем при раздяла. То е като изваждане на зъб - по-добре да стане бързо! Тогава новата среща ще бъде още по-радостна, ако съдбата я предвиди. Върви, Нусафер Елхаджиб, към местата, където съдбата ти чака. И знай, че ако оцелееш, тук винаги ще има място за теб; но дали ще намериш пак пътя обратно при нас остава неизвестно. Сега върви - лодката те очаква долу на брега с натоварен багаж.

В кристалните стени на купола имаше малка бронзова вратичка. Щаркхамер изведе момчето през нея, стискайки мълчаливо ръката му и нежно го побутна надолу по склона.

Утъпкан път водеше между дърветата към брега. Елхаджиб започна да крачи по него с калъфа за масконовите стрели в ръка - той сякаш носеше цялото тегло на раздялата със себе си. Човек не може да предвиди бъдещето, но той странно уверено усещаше, че вероятността никога повече да види приятелите си от училище или кристалния купол беше много висока; също така и грандмайстора Щаркхамер вече нямаше шанс да се появи отново в живота му. Напредвайки към своята фатална участ, той премина покрай разклонение на съдбата - възможност за щастие или поне спокойствие.

Из "Тронът на Коперник"

Галдо наблюдаваше как черните стрелите на небесния воин поваляха един след друг драконите. Видя как огненият дихание на дракона опожари доспехите на Еарендил и как нагръдникът му полетя зад борда веднага след това с разкъсани ремъци. Долнореченските армии търсеха спасение чрез панически бягства под атакуваща сила отвсякъде - Галдо осъзна как нощта приключва и при изгрева последният мощен черен дракон се хвърли яростно срещу летящия кораб; острието му блестеше в утринното слънце преди обезглавеното драконово тяло с огромна сила да падне върху кулата противника - стените рухнали под удара провокираха трусовете в планината и нападателят нахлуха в подземията крепости безмилостно разрушавали всичко около тях; Гладо чу звука от падането на дебели железни врати и разбиването каменни зидове докато последните защитници загиваха с диви писъци… След кратка тишина той проумя истинската тежест: най-накрая щяха да извлекат върховния пленник от дълбините.

Из "Елесар"