Бувар и Пекюше

В интервю Салман Рушди бил запитан какво най-много цени във френската литература. Той посочил Рабле и произведението „Бувар и Пекюше“. Причината да избере именно това заглавие е, че то представя Флобер в една различна светлина от тази, която виждаме в „Възпитание на чувствата“ или „Мадам Бовари“.

Това е Флобер, който се занимава с несериозното. Но тук става въпрос за несериозност, която е дълбоко вплетена в самата същност на сериозните теми. Несериозността ни провокира не само да се усмихнем, но и да разсъждаваме защо често сериозното – особено то – предизвиква у нас иронично повдигане на веждите и дискретни усмивки. И обратно: как така несериозното, гротескното или смешното успяват да ни вдъхнат съчувствие? Защото Флобер не е само авторът на Мадам Бовари, както много хора го определят; той не е единствено свети Антоний по мнението на някои. Флобер включва също така Бувар и Пекюше. Именно благодарение на дълбокото познание за тези персонажи той щедро споделя симпатията си към тях независимо от обстоятелствата.