Аквианската Библия

Ребека Рейнолдс е млада жена, която изглежда обикновена по всички параметри, с изключение на един: независимо от усилията си, не може да контролира своите чувства, които напират извън нея и проникват в умовете на околните. За щастие, тя е измислила хитър начин да ги улавя и съхранява в различни предмети, свързани с тях… но колко много кутии за обувки може да запълни едно момиче преди чувствата й да я затрупат?

В „Аквианската Библия“ освен увлекателната сюжетна линия ще откриете странните хлидафгод - същества, способни както на живот под вода, така и на суша. Те имат зелена кожа, чийто оттенък се променя според настроението им; притежават цип между пръстите на ръцете и краката си и дишат през хриле отстрани на врата си - удивително приличащи на хора.

Книгата предлага множество описания за Бога - всичките противоречиви. Според текста Той потопил света не за да започне наново всичко, а просто защото предпочитал водата пред сушата. В аквианството само един грях се смята за толкова богохулен, че няма прошка за него - умирането с дробове пълни с въздух.

Междувременно мъжът на Лиза пропуска погребението й и тръгва на странно приключение… със съдействието на жена, която твърди че е Бог.
Световете около персонажите стават успоредни - това определено е Божия работа…
„Аквианската Библия“ представлява комбинация от психологически анализ и абсурдизъм; оригинална алегория с библейски размери.

АНДРЮ КАУФМАН e известен сценарист в киноиндустрията. Работил е като режисьор в Канадския филмов център. Сега живее в Торонто със съпругата си и децата им. Първата му книга „Всичките ми приятели са супергерои“ получава отлична оценка от критиците; преведена е на осем езика и печели популярност в редица държави.

„Затова след време Бог решил да изпрати дъждът да пада четиресет дни и четиресет нощи докато светът бъде покрит с вода. Това разбира се убило повечето животици по суша. Но когато нивото започнало да расте малцина сред тези същества открили уменията си незнайно как придобити. След като водата преминала границите нормалното ниво до покривите даже над най-високите дървета , те отпуснали хватката върху останките към които били залепили душевността си . След падането под повърхността дробовете им взели решение вместо тях: при поглъщането автоматично реагирайки нервно някои разбрали , че могат действително да вдъхнат водния свят . Аквианците вярват ,че тези сущности са избраници Божии ; той им дал силата να дишат във вода оставяйки другите без шанс.“