Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт

Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-забележителните богослови на двадесетия век. Той е син на известния философ Николай Лоски, а семейството му напуска Съветска Русия през 1922 година. Образованието си завършва в Париж, където остава до края на живота си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий“ към Сорбоната и притежава дълбоки познания за източното светоотеческо наследство. На български език са преведени неговите трудове: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие" (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква" (2005) и „Боговидение" (2010). Неговият дисертационен труд, озаглавен „Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт“, останал незавършен поради внезапната смърт на автора.

Лоски се стремеше да осветли отказа на Екхарт да ограничава божественото в определени концепции; той очаквал същата скромност от нас, каквато сам проявяваше естествено – готовността да приемем окончателното незнание като истинско знание... Безспорно тази аскеза най-добре изразява онова, което инстинктивно резонира с душата на Лоски спрямо зова на Майстер Екхарт. Тайна връзка го е привела при тюрингския доктор - не непременно за одобрение, а поне за да му предостави духовна симпатия, пред която доктрините разкриват своите тайни в крайна сметка.

Етиен Жилсон