Стари хипари и нови разкази

Представяме ви една от най-обичаните колекции на Михаил Вешим, която включва и осем нови разказа.

Тези истории, с техния бунтовен и свободолюбив дух, ме съпътстват през почти целия ми живот.

Нямаше как да изразя недоволството си срещу „бетономорието”, освен чрез писането на разкази. Някои от тях бяха публикувани преди около десет години в сборника „Стари хипари”, а сега добавям нови творби към тях.

Нови спомени…

Все още не мога да забравя моето море, което остава живописно само в паметта ми. Бих искал да го видите такова в тези разкази – както и къмпинга, и цветните личности от миналото.

Не само морето е различно днес; също така се промениха и къмпингите. Луксозни каравани с навеси и комфортна мебел заменят палатките, а звуците на нощните клубове заглушават мелодиите на младия хипар, който е седнал на плажа за посрещане на Джулая.

И хората са се трансформирали… Погледнете джиповете им, ланците по врата им, ботокса и силиконовите корекции!

Но ще замълча тук – не желая да преминавам от ентусиазиран „хвалител на българския къмпинг” в мърморещ старец.

Разказите от миналото е добре да бъдат четени със звуците на старата музика – плейлистът трябва задължително да включва “Бийтълс”, “Стоунс” и други подобни... Не бих искал да изброявам всичките. Но непременно - Георги Минчев и Васко Кръпката.

За пълното преживяване на книгата като средство против носталгията препоръчвам ободряващи порции джин-тоник или водка-тоник; гроздова без тоник би свършила работа също (не забравяйте салатата).

Консумирайте разумно!

С уважение,
Авторът