Германският пациент. Сборник хумористични разкази

Сборник с комични разкази

Когато навърших 30 години, написването на хумористични истории ми се струваше много лесно. Създавах ги почти без усилие – по един на седмица, ако не и повече.

В момента, когато съм двойно по-възрастен, задачата вече не изглежда толкова проста. С напредването на времето все по-трудно ми става да пиша кратки разкази. След многобройни опити в света на словото достигнах до ситуацията, която описва блус музикантът Камен Кацата в песента „Боли ме главата“: „Забравил съм какво търся, но със сигурност не е нещо обикновено…“

Всъщност не съм забравил – търся онзи вечен хумор. Времето е най-голямият враг за писателя-хуморист; текстовете, вдъхновени от актуалния анекдот бързо остаряват - те губят стойността си не след години, а буквално след часове.

Друг музикант – македонският китарист Влатко Стефановски сподели в едно интервю: ако човек 40 години постоянно пресява пясък от плажа, рано или късно ще открие часовник "Ролекс". Аз обаче вече дълго време подбирам думички и шеги и все още нямам своя "Ролекс", даже и руския "Слава" така и не намерих.

Сега оставям читателя да прегледа това написано – може би между редовете ще открие своя "Ролекс". Или поне пясъчен часовник, който да измерва изтичащото време за мен като автор и за историите ми... И кой всъщност трябва да бъде изоставен – произведенията или техният автор?

Михаил Вешим