Кафенето без име

През 60-те години на ХХ век, Роберт Симон решава да отвори мечтаното си кафене в помещение близо до пазара „Кармелитенмаркт”. Още от първия ден там започват да се събират местни жители – зарзаватчията Наврачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха и художникът Миша, както и две възрастни дами без имена. Всеки ден те носят своите тревоги и радости, поръчвайки кафе, бира или вино; хапват хляб с кисели краставички и през зимата пунш. Понякога споделят изживяванията си с напълно непознати. Заминават самотни или по-рядко в компания.

Персонажите на Роберт Зееталер в творбата „Кафенето без име” обикалят познатите улици около Пратера. Читателите се потапят в техните ежедневни истории, разиграващи се в малкото уютно кафене обрасло с бръшлян. Те търсят утеха и споделят щастливи моменти; понякога избухват любовни конфликти или стават свидетели на сбивания след игри на карти.