Да

В романа на Николай Табаков всичко – героите, мислите, обстоятелствата и сюжетните линии – е изключително добре структурирано и свързано в контекста на сложната човешка мотивация. Над всичко това се издига баналната идея за смисъла на живота. Въпреки това, персонажите са нестандартни; те представляват необичайни личности, повлияни от местоположението си в планината. Там времето тече по различен начин – градът е далечен; планината предлага друга цивилизация с бавен ритъм на живот, където птиците летят по-леко и дори щъркел може да попадне през комина у дома, а глиганът изглежда като влак.

От теоретична гледна точка сюжетът постоянно проектира основната идея за смисъла на живота върху своите герои. Кумчо Вълчо намира смисъл в служенето и наблюдението (въпреки че се влюбва в удивителна жена); Камен Енев е посветил себе си именно на служене чрез лечение. Той не разбира напълно този смисъл, а го търси сред височините на живота. Стреми се към принципа и ежедневно демонстрира неговото конкретно проявление; другият герой Веселин от Масларите така и не успява да формулира собствената си водеща мотивация – започва със спорта, преминава през омраза и отказване от милостта вътре в себе си до осъзнаването, че парите могат да купят неща извън продажба.