Няма да е все така

Романът разглежда както силата на човека, така и неговата уязвимост, крехкост и беззащитност. Един от персонажите задава въпрос: „Дали историята винаги ще се променя? Ето, един човек си отива, друг го замества. (…) Дори авторите на историята напускат сцената, също и тези, които я преподават. А вечната история продължава да звучи с последните си страници зад техния гръб и затваря врати. Господи, няма ли за миг да спреш?“

В произведението „Няма да е все така“ Николай Табаков предлага иновативен стил на писане, който съчетава лирични и психологически елементи с иронични анекдоти. Въпреки линейността на сюжета, това неепично повествование разчита на асоциативни отклонения, повторение и цикличност. Чрез използването на иронията и донякъде гротеската Табакав наблюдава света през очите на своите герои с необходимото дистанцирано отношение, което му позволява обективно да оценява техните социално-психологически изменения.