Любителят на стихове

Стихотворението притежава определена продължителност, в която аз, като читател, усвоявам предварително установената структура. Влагам своя дъх и гласа си; или поне тяхната сила, съчетаваща се с тишината.

Потапям се в един завладяващ порив на съзнанието: да чета; да пребивавам там, където думите ме отвеждат. Те са записани на хартия; звучат хармонично. Движението им е резултат от внимателно обмисляне и те ще се разлеят в мелодии като чисти и красиви комбинации. В тях са вплетени дори моите изненади, които остават скрити напред във времето и образуват част от ритъма.

из „Любителят на стихове“