Сто милиона години и един ден

В планините единствените чудовища са тези, които носим в себе си. И никога не се завръщаш същият.

?Алпите, лято 1954 година.
Стан е палеонтолог, чиято кариера е на пауза. Той няма нито значими открития, нито признание и слава, за които винаги е мечтал. Въпреки това, през един августовски ден пред него се появява шанс: високо в планината се предполага, че има скелет на огромен динозавър, който остава замразен в леда от векове. Или поне така говорят местните легенди. Стан изпитва нова надежда да стане негов откривател и решава да предприеме рискована експедиция – да покори върха и може би – съдбата си.

Към него се присъединява опитен алпинист, който познава маршрута и суровата природа на Алпите; двама учени – Умберто и Петер – мъже с общо желание за нови открития. Но изкачването по ледника оказва много по-сурово от очакваното. Студът им взима дъха, височината ги шокира, а самотата започва да шепне сред снежните виелици със звуците на техните страхове. Колкото повече напредват нагоре, толкова повече разкриват дълбоките рани в своята човечност.

Сред безмилостните бури и тишината на величествените върхове тяхното приятелство ще бъде подложено на сериозно изпитание; стари травми ще бъдат отворени отново. И вероятно именно в студения обятие на планината те ще осъзнаят истинското чудовище - то не живее във вечния лед, а в душата на човека.