Себастиан в съня

„...Смятам, че е ужасно да живееш постоянно с тези животински инстинкти, които движат съществуването през вековете. Усещах в себе си ужасяващи потенциали, чувствах как демони и дяволи с техните остри копия предизвикват лудостта на плътта. Какъв смразяващ кошмар! Впрочем, днес тази представа за света отново изчезна, всичко ми изглежда далечно, а гласовете им са още по-отдалечени. Слушам със своето духовно ухо мелодиите в мен и умореното ми око отново рисува красиви картини, много по-вълшебни от реалността! Аз съм при себе си; аз съм моят собствен свят!...”
От писмо на Тракл до Мина, 5 октомври 1908 г."