Арбат, мой Арбат

Бих съчинил песен за Володя Висоцки:
ето още един, който намери покой в земята широка.
Твърдят, че е грешал и преждевременно угасил светлината си,
но явно така е решил, а безгрешни хора не съществуват.

Раздялата ни няма да продължи дълго: само миг или два,
предстои и ние по същия път да вървим.
Но докато неговият дрезгав баритон все още звучи над Москва,
нека се посмеем малко и после да плачем.

За Володя Висоцки бих написал и изпял песен,
но ръката ми трепери и стиховете ми звучат несигурно.
В белоснежния небосклон над Москва прелетя бял щъркел...
А на черноземената почва на Москва кацна черният щъркел.