Габриела, карамфил и канела

Годината е 1925, а малкото градче Илиеус в южна Бразилия, известно със своето какаово производство, кипи от активност заради рекордната реколта и надеждите за напредък. Въпреки това дълбоко заложените традиции не могат да бъдат лесно премахнати. Мъжът, който хване жена си с любовника й в леглото без да ги убие, рискува да бъде опозорен и изгонен от града. Ако мъжът не посещава барове и кабарета, то явно има проблеми. Неверността на жената води до унищожаване на доброто име и честта на семейството й. А ако любовницата намери друг партньор, тя трябва да бъде наказана жестоко и също така прогонена позорно. Градът се управлява от „полковници”, а сложни закони или политически системи не са нужни – всичко е просто: въпрос на куршуми.

Точно тогава се появява Габриела - олицетворение на свежест с аромат на канела и карамфил. Тя е млада, красива и весела; живее свободно и радостно сякаш танцува през живота си. Габриела притежава естествена простота и живее извън рамките на обществени норми. Когато уважаваният Насиб Саад я назначава за готвачка в своя бар, между тях възниква неизменна връзка – те се влюбват един в друг. Но независимо колко много обича Насиб, Габриела все пак привлича други мъже към себе си. За да я задържи при себе си завинаги, той решава да се ожени за нея; но някои цветя не процъфтяват в затворено пространство – Габриела попада именно сред тях.

Читателят остава впечатлен как Амаду умело комбинира десетки сюжети едновременно; красотата на неговия стил оставя следа със своя хумор нежност и човечност.
В списание „Сатърдей ревю”

Както Чарлс Дикенс през двадесети век – пълно с живот забавно четиво.
Списание „Ню Йоркър”