Поезия / Ерберто Елдер

Пожелах си момиче с тайнствена арфа и огнен храст. Заедно ще омагьосаме нощта. Дайте ми свеж лист и една девойка, чиито рамене ще целувам и на усмивката й ще се наслаждавам. Тази почти нереална красавица притежава магнетизма на гърдите си и печалната сладост на устните си. Ще прегръщам нейните изящни форми и дълго ще пея. Жената, с която мога да споделя радостите и мизерията на живота.

Когато нощното спокойствие бъде нарушено от пронизителния зов на птицата навън, а хлябът се напои от морската влага - тогава тя пред мен ще запламти със своето присъствие, което е горестен символ за мен, потопен в дълбините на мислите ми и безкрайна радост без никакво задръжане. Нейното тяло ще трепти единствено за мен върху нежна завивка, оцветена от водорасли и морска пяна.