Най-умната глупост

Когато беше на две години, той помоли майка си, която се грижеше да го облече: "Не буди дрехите... Дрехите все още спят..." В този момент се намеси и баща му, но синът го спря с думите: "Тати, бъди тих! - ще събудиш самолетите..."

От тогава решихме да записваме най-значимото от това, което казва – онези думи, които заедно с плача и смеха му оформяха начина на мислене и говорене.

Сега, когато е вече на седем години, подредихме неговите изказвания в книга. Не го правим с цел да го насърчим да пише или да търси прехраната си чрез словото; по-скоро желаем да му покажем, че ако някога изпадне в трудна ситуация в бъдеще, Книгата може да служи като безопасно убежище. Тя е и най-ценният дар, който можем да му оставим – ние сме неговите близки приятели и гордо представяме себе си като РОДИТЕЛИ.