Пражкото гробище

Малко над година след публикуването на "Пражкото гробище" в Италия, книгата вече е достъпна и у нас. Издателството отново е „Бард”, а преводачът е Стефан Тафров.

С обем от 528 страници (на италиански) романът вече повече от година доминира като бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи държави, а след излизането му на английски – също и в англоезичния свят. В Италия той бе отпечатан с впечатляващ тираж от 200 хиляди копия!

Главният герой Симоне Симонини е нотариус през XIX век, който се занимава с производството на фалшиви документи. Той манипулира компромати за тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини представлява убеден антисемит и разбира как много хора имат интерес да посочват евреите като врагове.

Според издателите и самият Еко, произведението свързва множество исторически събития – аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто и редица войни, революции и интриги.

Авторът подчертава, че почти всички персонажи са реални личности освен главния герой - сборен образ. “Стремях се да го направя най-циничната фигура в световната литература,” споделя Еко.

Една от основните теми на романа разглежда възхода на съвременния антисемитизъм чрез текста "Протоколите на Сионските мъдреци", предназначени да докажат предполагаем заговор срещу света. Според Умберто Еко светът има нужда от врагове – те винаги са различните: катари или албигойци от миналото или евреите днес.

Заглавното гробище всъщност е старото еврейско гробище в Прага; там почива Юда Льов Бен Бецалел - главният равин през XVI-XVII век известен със съществуването си Голем - творение оживено чрез магическа сила.

Еко сравнява новата си книга с популярните романи с продължения през средата на XIX век. Той смята времето за богато на загадки – смъртта на писателя Иполито Нево остава неразгадана; фалшификациите около "Протоколите" вдъхновяват Хитлер; историята тъче безброй интриги между тайни служби и масонски секти.

Според него идеалният читател би трябвало да осъзнае значимостта зад случките във повествованието; той трябва да чувства напрежение при четене - страхувайки се дали подобно може да се повтори дори днес.

При появата си книгата предизвика сериозно недоволство. Еко твърди намеренията си относно механизма зад "Протоколите", но получава обвинения в двойнственост даже за участие в антисемитизма.
Равин де Сени изказа мнение: “Посланието му изглежда противоречиво.” Според него романът убеждава читателя по начин който прикрива истинността спрямо представянето за злонамерени действия срещу обществото.
Така равинът заключава: “В произведението симпатии изпъкват към масонските групировки наред със стереотипизация по адреса на евреите.”