Игра и забава

Джеймс Солтър е икона на американската литература, един от най-високо ценените автори, считан за „златния стандарт“ в художествената проза отвъд Атлантика. Той е известен със своя изключителен стил, който се смята за модел от такива писатели като Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг и Сол Белоу. Ричард Форд, носител на Пулицърова награда, дори заявява: „За читателите на белетристика е безспорно, че Джеймс Солтър съставя американски изречения по-добре от всеки друг.“

Солтър е роден през 1925 г. в Ню Йорк и сега черпи вдъхновение от своето 89-годишно житейско опитност. Завършил е военната академия "Уест Пойнт" и служил като пилот по време на Корейската война. Оцелял е след самолетна катастрофа - машината му се разбива и той чудесно каца върху дърво. След края на конфликта заменя бойните полети с усамотението на писателя. Бил е съученик с Джак Керуак и близък приятел с Робърт Редфорд; романът му „Солови лица“ първоначално бил замислен като сценарий за филм.

В творбите си пише рядко и говори още по-малко; към 50-те години започва да се занимава с алпинизъм. От 2000 г. той e член на Американската академия за изкуства и литературни произведения.

Романът разкрива концепцията за студена вода - необходимо е да потопиш себе си в него, за да го усетиш напълно. Липсват динамични действия или резки сюжетни обрати; героите не са многобройни или сложни именувания.
Тук присъстват чувства - чувственост, еротика, любов - представени така ярко, че оставят трайна следа върху хартията.
Историята проследява трима души при тяхното пътешествие през провинциална Франция в търсене на географията на страстта: младият американець Филип Дийн избягва удобствата във висшето общество и престижното образование - спира без средства в Отюн край Дижон при свой приятел (друг американець) само уж за кратко време , но остава там месеци наред . Влюбва се в деветнайсетгодишната французойка Ан-Мари и нахално я взема от друг човек.

Приятелят му наблюдава ситуацията дистанционно - мечтаяки завистливо довери предизвикателството между чувството към жената и собственото желание; чрез въображението си попада виртуозно сред тяхната интимност . Разказът разглежда физическата привлекателност до степента й да стане поезия , поставяйки ни пред важния въпрос дали желанието може действително да достигне истинска любов? В “Игра и забавление” това не успява да стане реалност , но понякога животът предлага подобни възможности… нали?