Целуни мама за сбогом

Имаш точно минута, за да попиташ как са децата ти. Виктор? За Бога, къде си? Ако отново ме запиташ, ще се наложи да затворя. Дона усети, че паниката я обхваща. Опита се да говори спокойно. Как е Адам? Как е Шарън? Добре са - отговори той студено. - На Шарън изобщо не й липсваш. Тя няма да ме забрави, помисли си Дона. Никога няма да ме забрави. Адам пита за теб. Сърцето на Дона започна да бие учестено. Какво му каза? Че вече не искаш да го виждаш и че имаш ново семейство, което предпочиташ повече от него! Виктор, не му казвай това! Боже мой, не можеш така да говориш с него! Времето ти свърши, Дона. Сбогом...