Конфликти. Доверие. Демокрация

Патология ли е конфликтът, който разрушава социалните връзки, или представлява нормално явление в обществото, като трансгресия на установените правила? Теорията все още не може да вземе ясна позиция между тези две крайности.

Конфликтът играе ключова роля в разглеждането на социалната динамика. От Хераклит с неговата идея за "конфликта като основа и баща на всичко", до Хобс и концепцията за "войната на всички срещу всички", изследователите продължават да обсъждат дали конфликтът предшества съществуването на обществото или е част от самата му природа. Съществува единодушие относно основното свойство на нашето време - модерното общество е по своята същност конфликтно. Докато общността се свързва със споразумение и приятелство, обществото неизменно носи след себе си конкуренция и конфликти.

В действителност няма напълно регулирано общество; такова би могло да бъде само тоталитарен идеал. Свободата произлиза именно от тази празнина. Конфликтът притежава амбивалентна природа – той служи както за разрушаване и дезинтеграция, така и за иновации и креативност. Тази двойственост се засилва от агоналната култура, която романтизира борбата – от кръстоносните походи през джихад до камикадзе можем да видим еднакво възхваляване на героя - полу-бог, полу-човек.

За изграждането на нови общества е необходимо преосмисляне на конфликта. Социалната структура при комунизма беше проектирана така, че да заличи всички различия – било то социални, културни или полови... Допускаше се само това, което правилото позволяваше; всичко останало беше забранено. Пост-комунистическите идеи опитват да заменят тази политика с концепцията за открито общество: разрешено е всичко освен онова, което явно не е позволено. Все пак остава открит въпросът как конфликтът ще проявява своите двусмислености.

Подходите към разрешаването на конфликти често са прекалено инструментални и затрудняват разграничаването между полемичното (спор) и агоналното (борба), между насилствения конфликт и този без насилие. Това пречи за разбиране сложността на конфликта в неговите разнообразни форми: те могат да бъдат както разрушителни, така и творчески или интегриращи.

Демократичните системи варират между по-конкурентоспособни (като Франция) и по-консенсусни модели (като Холандия). Разрешаването им зависи също от друга важна променлива - доверието.
Анна Кръстева & Антоний Тодоров