Басни / Езоп

Определянето на броя и авторството на Езоповите басни е доста сложно. През последните векове са събрани около 600 текста, които се смятат за негови произведения. Специалистите в тази област склонно приписват на времето (вместо само на самия Езоп) приблизително 350—360 басни. Именно толкова съдържа и настоящият нов превод, основан на второто издание от 1927 г., дело на Емил Шамбри, което включва 358 басни. От тях шест са отделени в приложението с надслов "Съмнителни и неавтентични", тъй като героите им (като Диоген и Демад) принадлежат към по-късна историческа епоха. Освен тези шест, в приложението бяха добавени още три известни басни, които Шамбри не е включил: "Селянин и щъркел", "Тръстика и маслинено дърво" и "Къртица и майка". За справочната част бяха използвани тексткритическите данни от Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger, Aesopi Fabulae, Biblioteca Teubneriana, 1970), както и онлайн изданието на Лаура Гибс (Laura Gibbs, Aesop's Fables, Oxford World's Classics от 2002 г.), обхващащо всички познати 600 басни. Избягнато беше разширяването на приложението с ненадеждно атрибутирани творби.

Баснята се радваше на популярност благодарение на универсалността си – тя бе подходяща както за възрастните, така и за децата; кратка е запомняща се; предлага ясна метафора; почти винаги носеше доза хумор; притежаваше нравствен урок или полезен съвет. Чрез нея човек можеше да аргументира позицията си в дискусия или да постави опонента си в затруднение; да обучи своите деца как да преодоляват упоритостта си; да впечатли компанията в кръчмата или публиката по време на реч. Баснята бе истински универсален жанр.
Владимир Атанасов