Торба басни

В сборника са включени 205 произведения на Езоп, Жан дьо Лафонтен, Готхолд Ефраим Лесинг, Иван Крилов, Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски.

Казването на истината в лицето на някого не винаги е приятно. Често това води до обида и недоволство от страна на отсрещния човек, а особено ако той има власт. Още древните хора осъзнавали последствията от подобни действия. Преди около 26 века един остроумен роб на име Езоп започнал да споделя неприятни истини чрез забавни истории с животински герои. По този начин истините ставали по-лесно приемливи за аудиторията.

През XVII век баснята била възродена благодарение на Жан дьо Лафонтен по времето на Луи XIV – Краля слънце. Той вдъхновил много следващи автори като Лесинг в Германия, Крилов в Русия и двамата български творци Славейков и Михайловски.

Техните басни продължават да ни учат как да живеем и какви морални ценности да следваме – теми актуални във всяка историческа епоха.

Сборникът съдържа известни басни от учебната програма; те са адаптирани в прозаична форма с цел улесняване разбирането им от съвременните деца без загуба на оригиналния дух. Така новото поколение може лесно да се запознае с мъдростта им и едновременно да се развлекат.

Басните на Езоп първоначално били предавани устно и служели за урок при различни житейски ситуации; записани били едва два века след създаването си, а пет века по-късно преведени от старогръцки език към латинския – така достигнали до цивилизования свят.

По време на класическия период през XVII век под влиянието на Лафонтен жанрът преживял нов ренесанс. Неговият случайностен вход в литературата бил свързан със задължението му да пише стихотворения срещу месечна сума получена от кралството, което го насочило към написването именно на баснички произведения - найнапред адаптирали стари текстове, но после сътворил свои оригинални творби.

Лафонтен повлиял силно върху бъдещите писатели като германеца Фридрих фон Хагедорн през XVIII век., който популяризирал жанра там. Готхолд Ефраим Лесинг тръгнал по неговия път – родом син духовник , той напуснал дома си за Берлин без средства за творчество; умира беден през 1781 г., оставяйки разнообразие от литературна работа сред които любимите детските басничета.

Иван Крилов получил признание още приживе с излизането книгата си "басня" (1809) ; награждаван многократно , ставайки символичният представител както за руския народ така направил достъпна формата извън дворцовете . Тематика често преплетена между образците наследствени влизаща частично познато „Щурец&Мравка” или “Вълк & агне”, но въпреки всичко притежава уникален характер .

В България имената Петка Р.Славейков Стоян Михайловски олицетворявали традицията: техните сочества принципите морала отвъд шегобийства освободили потисканото общество посредством хумора намерили симпатии всеобщността хора! Басняте им даже преобразуване непреклонната структура стиха подходяща относително малките читатели позволява важността искреност схватывания !