Момчето което говори с морето

Момчето, което разговаря с морето на неразбираем език, бях ли аз тогава? Ти си моят спомен от безгрижното детство – мило и вечно море, всичко преминава.

Ох, колко години са изминали! Години, които загинаха завинаги. Къде се крият те? Кажи ни, моля те, море; желая ги обратно.

И ето ме при теб – толкова самотен и непокорен. Вземам шепа вода от теб, море – глътка любов за днешния ми ден.

Прекършени клонки и стари панталони с риза от парцал - бедните ни дрехи. Няма следа от предателство или жажда за признание; само стремеж към подвиг в мислите на момчето.

Често се чудя защо не опитам да синхронизирам с теб – смело да направя крачка напред. Да потопя ежедневната рутина и домашния уют в твоите води.

Как бих искал със старата риза да тръгна по пътя на риска. Има ли надежда? Това е моят старт – невинно и чисто начало като огледало в тебе.

Момчето, което говореше с морето на странен език… Бях ли аз тогава? Ти си моята връзка със светлото детство – нежно и постоянно море... Всичко минава покрай нас.