Събрани сънища. Стихотворения

**МОЯТ РОДЕН ГРАД**

1.
Подземните лечебни води
измиват мозаичните лица
на принцеси и светци.

На повърхността
те утоляват жаждата на тъжни старци
и бездомни кучета.

2.
Вековните надгробия,
обрасли с бурени,
напомнят пожълтели зъби,
които се усмихват към небето...

3.
Обичам края на града.
Наслаждавам се да вървя по тази граница
между електрическите лампи и звездите,
опитвайки се да примиря
две воюващи империи в себе си.

Под мен са къщите на София -
квартални кучета, крайградски реки,
комините издигат тъмни облаци -
пъклен орган -
свирят черен дроб на влаковете,
мирише на озон и кокс. . .

Когато скитам сам в края на града.
Когато срещу мен идва източният вятър вечерта –
знам - настъпва Крайът на Града. . .

4.
Небето е открито.
Създава течение.
Пожълтелите дантели на луната
стилно развяват своето присъствие.
Изглежда, че тя си тръгва,
но всъщност остава.

Аз седя на сребристия тротоар.
Зад гърба ми се отваря тъмен
вход за кръчма.
А около мен лежат разпръснати
стари книги, тайствени томове –
не ги докосвам...

Ето - приближават моите приятели -
махат ми с ръка
и продължават нататък.

Ето - моята любима пристига -
усмихната през сълзи –
отминава...
Месеците преминават
и годините –
студено кимване –
отминават...

Ах, само луната,
вкопчена във лицето ми мълчи,
не желае да си иде.

Има ли някой да затвори
тази проклета врата!

София 1980-1999