Неясно като в огледало

„Перфектно четиво за след полунощ“ е описанието на Хенри Джеймс относно стила на свръхестествените разкази, в които Шеридан льо Фану блести като майстор. От 19-ти век той е известен в Дъблин с прозвището "Невидимият принц" заради своите странни навици през нощта и има дълбок интерес към окултното. Неговите творби черпят вдъхновение от готическите традиции, ирландския фолклор и социалния живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога включват неописуеми ужаси, тези пет истории акцентират предимно върху преживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните призраци.

Всяка новела изгражда собствена атмосфера на мистерия и съмнение относно реалността, представяйки истинско майсторство в изследването на свръхестественото. Произведенията на Льо Фану са сред най-високо оценяваните в този жанр; те представляват лични изповеди и отражение на политическите и обществени тревоги. Заглавието „Огледалото“ символизира нашата по-тъмна природа.

Новелата „Кармила“ впоследствие вдъхновява друг дублинчанин – Брам Стокър – да напише своя прочут роман „Дракула“. Самата „Кармила“ е адаптирана многократно за киното, като всяка версия се радва на значителен успех.