Аз Натанаел. Обидата

Когато за първи път се запознах с творба на Натали Стивънс, бях силно впечатлена от съдържанието по няколко причини. На първо място, не можех да определя точно какъв жанр е произведението - дали става въпрос за стихотворения, есета или личен дневник с разхвърляни размисли върху преживявания. Освен това текстът ми се стори изключително искрен и смел, дори предизвикателен. Той ме подтикна да потъна в него и да опитам да го разгледам задълбочено и разбера. Един критик сподели: "Признавам, че не схващам много от написаното в книгата й, но съм очарован и заинтересован." Натали провокира читателя да вложи всичките си мисли в интелектуалната и чувствена игра при четене на нейните текстове. Тя отказва да бъде ограничена до конкретни жанрове и преминава дори границите на езика; колебае се между стиловете подобно на начина, по който маневрира между двата си родни езика – английския и френския. Според самата Натали писането е свързано с тялото така, както то е част от процеса на литературата; този факт поставя важния въпрос за етиката в литературата. Юлия Кръстева отбелязва: „Ако литературата изпълнява етична роля, тя трябва да предаде онова, което монологизмът игнорира (от ритъм до значение).“ Не можем да останем безразлични към куража й да открие най-дълбоките си страхове и терзания при стремежа си към самоосъзнаване и намиране на своето място в света. За 35-те години от живота си Натали има около десет публикувани книги и множество награди; освен това работи като преводач на художествена литература. Настоящото издание обединява две нейни творби: "Аз Натанаел" (2003) и "Обидата" (2004). Читателят ще забележи майсторството й във владеенето на думите — тя напълно използва възможностите както на френския, така и на английския език за максимална точност в изказването си. Такъв текст представлява сериозно предизвикателство за преводача; все пак крайният резултат оправдава усилията.
Магдалена Куцарова - Леви