Comment pensent les institutions suivi de La connaissance de soi et Il n'y a pas de don gratuit

Замислят ли се институциите? И ако да, как точно го правят? Имат ли собствено съзнание? В тази книга Мери Дъглас разглежда тези въпроси с цел да изгради основи за теория на институциите. Обикновено човешкото мислене се обяснява чрез характеристиките на индивидуалната мисъл. Вместо това, Дъглас акцентира върху културата и ни повежда по провокативен и вълнуващ път, вдъхновен от социологията на Емил Дюркем и философията на науката на Людвик Флек. Оттук става ясно, че е погрешно да смятаме, че само мислите на примитивните народи са моделирани от институции, докато нашето съвремие предполага наличието на истински индивидуално мислене. Основополагаещите въпроси и решения за живот или смърт никога не могат да бъдат решавани единствено от индивида. С настоящата книга, която тя нарича "встъпление след факта" към известното си произведение "За замърсяването", Мери Дъглас влиза в самото ядро на централния епистемологичен дебат в социалните науки чрез критикуване както методологическия индивидуализъм, така и холизма. Книгата завършва с предговор към английския превод на знаменития "Есе за дарението" от Марсел Мос и текст относно идентичността на Аз-а, които вече привлякоха внимание във Франция и извън нея.