Епистемология на прикритостта

Книгата "Епистемология на прикритостта" защитава тезата, че множество ключови аспекти на мисленето и знанието в западната култура през XX век са структурирани, но всъщност разединени от дългогодишна и вече ендемична криза относно дефиницията за хомо- и хетеросексуалност, особено при мъжете. Тази криза започва в края на XIX век. В произведението ще твърдя, че всяко разбиране на почти всеки аспект от съвременната западна култура, което не включва критичен анализ на актуалното определение за хомо/хетеросексуално, е не само непълно, а основополагаемо увредено. Освен това считам, че подходящият стартов пункт за подобен критичен анализ произтича от сравнително децентрализираната перспектива на съвременните гей теории и антихомофобската борба.

С времето развитието на идеите и неизменните политически конфликти след края на XIX век просто доведоха до задълбочаване и усложняване на продължаващата криза около модерната концепция за сексуалността. Често се подчертават вътрешните несъответствия и противоречия в различните форми на дискурсивния "здрав разум", наследени от строителите на настоящата ни културна структура. Противоречията, които ще разгледам тук, не са предимно между про-хомосексуални и антиподобни хора или идеи; макар най-силният мотив да бъде утвърждаването на гей-позиции. По-скоро основните противоречия са присъщи за всички значими разбирания по отношение дефиницията за хомо/хетеросексуалността - както тези с хетеросексистки уклон, така и антихомофобските възприятия.