Китайски афоризми

Китайската философия се отличава с изразителна краткост и дълбочина на посланията. Според китайските учения, "думите трябва да бъдат малко, но мислите – безкрайни". Тази икономия на словото не е просто стилова особеност; тя има дълбоки философски корени. В глава XXVI от даоския текст "Джуандзъ" можем да прочетем: "Мрежата служи за улов на риба. След като уловят рибата, забравят мрежата. Капанът е предназначен за зайци, а след улавянето им също забравят капана. Думите са средство за предаване на смисъла; когато смисълът бъде постигнат, думите остават встрани." За китайските философи истината се проявява именно в намеците и подразбираното значение, а не в строго определеното.

Сюндзъ прави аналогия между владетеля и лодка, докато народът представлява водата – тя може както да носи лодката напред, така и да я обърне.

Джан Чао подчертава важността на приятелството с твърдението, че ако имаш поне един близък човек до себе си, нямаш право да недоволстваш от съдбата; ти не си самотен и благодарение на теб светът става по-малко самотен.

Лаодзъ ни напомня как преодоляването на трудностите започва с лесните стъпки: големият успех произтича от малките начинания, защото всичко сложно възниква от простото.