Минта

РАЗДЯЛА... САМОТА... СМЪРТ...
Караджаолан

...Един мъж лежеше с лице към пясъка и не откъсваше поглед от синевата на морето. Мислите му се разхождаха между Флорида и беломорския бряг. Размишляваше, размишляваше, размишляваше...
На далечния край на плажа една жена беше легнала по гръб. Очите й бяха затворени и тя също мислеше - за това, което е изгубила, и за новото, което е намерила тук.
Наблизо едно малко момиченце тичаше по плажа.
- Минта! Минта! Ела тук! - извика жената.
Мъжът се стресна. Всички негови чувства оживяха. Той се приближи до жената и детето.
- Дъщеричката ви ли е Минта?
- Да. Минта!
- Какво означава Минта?
- Плуваща костенурка… Морска костенурка… На един от старинните африкански езици така се нарича. Мъжът усмихнато я погледна; жената също се усмихна, а дори и Малката Минта направи същото, докато слънцето започваше да залязва с надеждата утре отново да изгрее...