Париж, 18. Антиутопичен роман

Какво би се случило, ако емоциите изчезнат? Ако хората не изпитват любов и не живеят заедно... Ако интимността стане просто механичен акт, а проституцията бъде узаконена. Какво ще стане, ако книгите престанат да съществуват, а децата бъдат произведени, родени и отгледани по изкуствен начин? И ако самотата се утвърди като основен начин на живот...

Тази реалност не произлиза от диктатура или режим; тя възниква естествено – доброволно и в резултат на променящи се нужди.

Животът на Димитри в Париж изглежда идеално организиран – спокоен, равномерен и защитен, подобно на живота на всички останали. Той напълно приема новия ред: няма страхове, нито любов, гняв или радост; всичко е перфектно. Но една късна вечер непозната жена звъни на вратата му. В противоречие с установения ред той взима "неблагоразумието" да й отвори. С появата на главната редакторка на “Държавния правителствeн вестник” започва неговото нежелано завръщане към миналото. Излизат наяве ужасяващи и необратими тайни от държавното управление. Оказва се, че прекрасният живот е само поредната голяма лъжа.

Колко от нашите действия и решения са действително наши? Можем ли сами да контролираме съдбата си? Когато организираме живота си според понятието „удобство”, дали това не води до неудобства за душата ни?

Това е история за бъдещето – близко или далечно; реална или невъзможна. Един тревожен разказ с много носталгия и спомени. Пътешествие през забравено минало; циничното среща романтиката; безчувствените опознават любовта. Историята започва още вчера…