Спомням си, да, аз си спомням

Вероятно никой друг актьор не е казвал сбогом на публиката с толкова жизнено завещание, както „Спомням си, да, аз си спомням“ – филмът-изповед. С него Мастрояни, в навечерието на напускането си от сцената, разказва за своя артистичен живот и изкуството да живееш с стоическо чувство за хумор, деликатна ирония и потисната нежност. По време на снимките на „Пътуване към началото на света“ в Португалия (1996), между планините и морето, Марчело охотно застава пред камерата и плете многобройните нишки на своите спомени и размисли. В смелото му приключение през последните петдесет години сред безкрайното съзвездие от творци, с които е работил, ярко се открояват звездите водачи като обожавания Де Сика, жестокият наставник Висконти, Фелини – съучастник по дух в творческия процес и Ферери – подстрекател към нарушения. И в думите на този прагматичен комедиант неочаквано се появяват препратки към велики личности: Чехов - брат по душа; Дидро със златното правило да докосва актьора до плач без самият той да плаче; Пруст; Кафка.
Тулио Кезич