Берджи Кристин. Приказки от бунището

"Незабравимо! Тя създава проза, която никога преди не е била написана." Това са думите на Джон Бъргър, английски писател и критик с награда "Букър".

Лятифе Текин (родена през 1957 г.) е една от най-значимите фигури в съвременната турска литература. Нейните произведения са преведени на над десет езика и я поставят наред с Орхан Памук – двамата са сред най-популярните и четени романисти в началото на XXI век. През 2005 г., жури от критици определя творбите й като най-добрите в Турция за последните двадесет и пет години. С оригиналния си стил, който черпи вдъхновение от фолклора, Текин напомня на магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. Произведението "Берджи Кристин" представлява притча за оцеляването и запазването на човечността, изтъкана от звуци, шумове и образи, които извикват представата за пещерна рисунка - примитивна, но ярка, пластична и автентична.

Историята започва със зимна нощ на хълма, където през деня огромни камиони докарвали отпадъците на града. Под светлината на фенера се появили осем бордея... На сутринта край купищата боклук възникнала нова махала с покриви от пластмасови легени; врати от стари черги; прозорци облечени в мушама; а стените били изградени от влажни брикети. След полунощ силният вятър нахлул и повдигнал покривите им - те полетели като птици. Заедно с тях излетели и бебета в люлките си, прикрепени към таваните. Потънали дълбоко в сън хората се пробудили под снега, който нежно падал върху лицата им и полепвал по миглите им. В началото помислили че виждат красив сън – небето било преобразено във сняг спускащ се над бараките им; след това техните викания разцепили тишината през нощта.