Метафрастика

Агиологията представлява религиозна дисциплина, която изучава християнската святост. У нас разделът, който се занимава с живота и почитта на светците, е известен като агиография. Основите на агиографията са заложени в историческите текстове от Новия Завет — благовестията на Матей, Марк, Лука и Йоан за земния живот на Исус Христос, както и в "Деяния на св. апостоли", написана от св. евангелист Лука, считан за първият агиограф. Житията всъщност продължават разказа от Евангелието. Първоначално паметта за мъчениците била запазвана чрез записки в възпоминателни диптиси и римския календар. Впоследствие били създадени Месецослови с добавяне на светии от Стария Завет и празници посветени на Господа и Богородица.

С развитието на християнската литература започнали да се оформят жития (рю<;, уНа) и похвални слова (еуксоцюу), които вдъхновявали хората да следват примера им с дела и благоговение към небесните покровители. Значителен принос в тази област дават Атанасий Александрийски, Григорий Богослов и Григорий Нисийски, наред с други видни автори като блаженият Йероним, Евсевий Кесарийски и много други познати или неизвестни житиеписци. Реформата проведена от блажения Симеон Логотет има важно значение за развитието на агиографията.

Представянето включва анализи относно художественото влияние върху агиографските произведения. Личността на свети Симеон е проучена през писмените източници между Михаил Псел до Агапий Ландос; разглежда се влиянието му върху старобългарската литература както и съдбата на славянската метафрастика до времето на свети Димитрий Ростовски.

Метафрастиката може да бъде определена като методично мислене при боговдъхновено творческо действие; по този начин житията стават неразривна част от богословската култура и ясно контрастират със гръко-римския биографизъм – същото важи за представянето в живописта (иконография).