Изобретяването на митологията

Кой е създал митологията? Какви са границите на тази област, в която незабравимите разкази и удоволствието от тяхното четене изглеждат неразривно свързани с нашето желание да ги интерпретираме? Ако приемем, че всеки читател по света възприема мита като такъв, защо тогава науката за митовете не успява да установи ясна разграничителна линия между митове и приказки?

Митологията и самият мит притежават непостоянна природа: те не са нито литературен жанр, нито конкретен вид повествование. Когато говорим за митология – както в миналото, така и днес – това означава до известна степен да използваме гръцкия език или поне да се опираме на Гърция. Затова е необходимо родословно проучване, което да осветли митологията като познавателен и културен феномен.

Така започват изключващите процеси, водени от един скандален лексикон, който призовава всички форми на различие: от "митовете-голтаци" на древния Самос до “митичното” представление на невъздържаната памет според Тукидид; от невероятното до дивото и абсурдното - всичко това предизвиква реакцията на учените по време на късния XIX век.

Такъв е стремежът към новаторски идеи в историята на митологията, където се преплитат писмени практики с размисли относно традицията и взаимодействия между паметта и забравата.