Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи

Темата за важната роля на готите и старогерманския елемент в българската история, а също така и във формирането на българската народност, представлява ново и сензационно откритие за широката публика в България. Още по-учудващо е, че доскоро тя оставаше непозната и неосъзната от значителна част от научната общност у нас, която би трябвало да проявява професионален интерес към този въпрос.

Какви са причините? Защо темата за готите в историята на българските земи до скоро беше пренебрегвана и маргинализирана?

• Липсват систематични, комплексни проучвания по въпроса от целокупни научни екипи, които да го разгледат изчерпателно и да представят неговото значение чрез синтезиране на археологически, историографски, езиковедски и антропологически материали. Досега имаше само отделни разработки по специфични аспекти на готското присъствие от различни учени като Иван Велков и Велизар Велков.

• Периодът III-V век след Христа, когато готите идват в нашите земи, съвпада с упадъка на Късноримската империя. А времето преди образуването на славянобългарската държава обхваща столетия; именно тази междинна фаза се оказа недостатъчно привлекателна според тогавашните научни разбирания. Това доведе до ограничено изследване на периода у нас „по технически причини". В историческата литература - не само у нас - противоречат две основополагаещи теории относно това време: едната акцентира върху ясното разделение между Античността и Средновековието; другата подчертава плавния преход между тях. Вторият подход неминуемо включва признаването на готското присъствие.

• Готските паметници в България започнали да бъдат идентифицирани сравнително късно (например крепостта близо до плевенското село Садовец през 30-те години на XX век).