Азъ служихъ при Дранговъ! Скопска школа 18 юни 1916 г. - 17 септември 1916 г.

Паметта на загиналите за България не се ограничава само до борците, които са се борили за освобождението от турското робство в Стара България, както твърдят в Македония. Тази памет продължава да живее с духа на Ботев и Левски, а също така включва тези, които са дали живота си за свободата на родината. Това наследство е поддържано от личности като полковник Дрангов и техния принос в освободителната борба на българите от Македония и Тракия, както и във войните за национално обединение. Става дума за един непрекъснат процес, при който полковник Дрангов представлява може би най-яркия пример на тази приемственост. Не е случайно, че преди да замине да участва в четата на Владислав Ковачев по време на Илинденското въстание, той пише писмо, което напомня за посланието на Христо Ботев до Венета. Тези писма не са предназначени да бъдат прочитани от нас; те изразяват емоционалното състояние и високия патриотизъм у хора като Ботев и Дрангов, а също така много други будни българи от онова време. Знакът за тяхното сходство е дори повече отколкото можем да си представим и това ни носи радост. Благодарение на Красимир Узунов и книгата „Аз служих при Дрангов“, имаме възможността да установим жива връзка между цялостната борба за национално обединение и значението на загиналите за нашата свобода в стремежа към единството ни като народ.