Къщата на глухия

Ако правиш вид, че не чуваш, можеш да загубиш слуха си...
Заглавието на семейната сага „Къщата на глухия“ произлиза от мястото, където Франсиско Гоя създава своята известна серия „черни“ картини. Алфонз Трновски, общопрактикуващ лекар, през целия си живот се опитва да изглежда успешен и щастлив, но истината е различна. Той пренебрегва вътрешния си глас в моментите, когато около него бушуват събитията от 20-ти век. Извън историческия контекст това е история за отношенията между баща и син, за зависимостите от миналото и тяхното отражение върху бъдещето, а също така за приятелството, паметта и забравата. В тези теми могат да се крият неочаквани изненади...

Петер Крищуфек
Той е писател и режисьор с множество публикации зад гърба си. Автор е на три сборника с разкази: "Неточно място" (2002 - носител на наградата Иван Краско за дебют), "С просто око" (2004) и "Извън времето" (2009). Негова новела е „Звезда от изрязана снимка“ (2005), както и сборникът със сценарии "Рота за бавно реагиране", написан в колаборация с Дадо Наги. Поетичната му сбирка "75 W" излиза през 2011 година. Първият му роман – „Суфльорът” (2008) – получава номинация от Словакия за литературната награда Европейска книга на годината; следват го романите “Близнаци” и “Къщата на глухия”, които също са номинирани за Anasoft Litera като най-добра проза в страната. Освен това той многократно попада сред финалистите в конкурса Разказ. Публикувал е кратки текстове в словашки и чешки списания и медии.

Неговото творчество включва над двадесет авторски телевизионни документални филма, пълнометражния телевизионен проект „Дългата кратка нощ“, който му донесе редица отличия. През 2014 година публикува новелата "Ема и Смъртоглав", а две години по-късно издаде романа „Тела“.